25.01.2015 20:15:03Последен член: adka82
Svatbata.org » Последни публикации
Страници: [1] 2 3 4 5 6 ... 10
 1 
 -: Днес в 19:47:57 
Започната от 3ве3дичка - Последна публикация от gani19
При проблеми с щитовидната жлеза, глутена трябва да се избягва до колкото е възможно.. Мен ме предупредиха и да не се тъпча постоянно с храни богати на йод, защото прекаления йод пак оказва влияние, просто да консумирам по често такива храни.. Пиши след прегледите  и успех :biddrin:

 2 
 -: Днес в 18:37:21 
Започната от 3ве3дичка - Последна публикация от mthr
Благодаря ви много за отговорите. Най - после успях да се вредя при ендокринолог и утре ще съм на преглед. Ще ви пиша какво ми е казал. Успях да си уредя и преглед при хомеопат с някаква компютърна диагностика на цялото тяло, не знам за какво става на въпрос и след прегледа ще коментирам. Много ми се иска да се спася по някакъв начин от операцията, заради многобройните проблеми с останалите ендокринни жлези след отстраняване на щитовидната, а не поради страх от самата процедура. Ако някой е успял да си нормализира антителата и структурата на жлезата с алтернативно лечение, нека сподели. Четох добри отзиви за глутенова диета при автоимунни нарушения, пробвал ли е някой?

 3 
 -: Днес в 18:16:31 
Започната от 3ве3дичка - Последна публикация от gani19
Здравейте и аз имам хашимото.. Разбрах след като качих доста килограми.. 
Майка ми имаше много възли и на нея така веднага под ножа, НО  тя отказа и започна да пие хомеопатични лекартсва и сега няма нито един възел, дори и кистата на единия и яйчник изчезна..
Моя съвет е мини при ендокринолог и се консултираи с други лекари, а  може да потърсиш и хомеопат.
Успех :biddrin:

 4 
 -: Днес в 07:45:42 
Започната от 3ве3дичка - Последна публикация от kokona
Поствъзлеста структура на жлезата е типична находка при автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Не се знае дали се касае за Хашимото, обаче, или за друго автоимунно заболяване. Времето ще покаже. Възможно е някой възел да продуцира тези хормони.
На пръв поглед само ТСХ е в ниската граница на референтните стойности, което говори за вероятна хиперфункция на щитовидната жлеза или възел продуциращ хормони.
Анти ТРО показва автоимунен процес.
Съвет как да действаш в чужда страна не мога да ти дам.
Относно препоръките за операция, бих се консултирала с 2-3-ма хирурзи. А също и за поставяне на диагноза според ехографския преглед и хормоналните изследвания.
Ако си в БГ, това става бързо, дори при ендокринолози, които имат много пациенти.

 5 
 -: Вчера в 22:13:51 
Започната от 3ве3дичка - Последна публикация от mthr
Здравейте на всички, за пръв път пиша във форума, и само от 10 дена знам, че съм със заболяване на щитовидната жлеза. Открих го случайно при контролен ехограф и мастография на гърдите реших да си погледна и щитовидната жлеза и ужас - пълна е с възли (не се броят). Симптоми няма или поне така си мислех. Сега като чета форума, явно съм имала, но не съм обърнала внимание - 2 - 3 кг. нагоре, леко сърцебиене от време на време. Живея от дълги години в Кипър, малък остров с не достатъчно опитни лекари и отново ужас - на острова има 30 ендокринолога и всички са с пълни програми и най - близкия час за консултация (26 февруари). Направих биопсия на 1 възел - чиста, но онкохирурга крещи, че трябва спешно да се оперирам и махна цялата жлеза, защото толкова възли не могат да се следят и мога да си докарам рак. Да, но без мнение на ендокринолог не лягам под ножа. Диагноза от хормоналните изследвания си поставям сама Хашимото. FT4 15,6 (12 - 22), TSH 0,58 (0,27 - 4,2) ANTI-TPO 129 (<34).  Надявам се някой от по - опитните да ми даде съвет как да действам?????? :(

 6 
 -: Вчера в 15:16:58 
Започната от Pepi - Последна публикация от dani77
За днеска мисля скумрия на скара

 7 
 -: Вчера в 10:55:30 
Започната от Thea - Последна публикация от Maria_D
Ох, толкова бързо отминават тези моменти на гушкане, че за нищо на света не бих се лишила от тях. Валентин вече е на 3 г и 8 месеца и все по-малко ми дава да го гушкам, а си е гушкаво дете. Радвам се, че имам възможност да работя от в къщи и така имаме повече време да сме заедно. Започвам вече да се замислям за второ, но още не съм си отговорила на въпроса дали мога физически и психически да се справя с още едно. Мъжът ми, когато си е в къщи, поема огромна част от грижите и домакинските задължения, но има все по-малко свободно време, тъй като много често е ангажиран със свекърва ми по лекари и болници, а за съжаление няма изгледи при нея скоро нещата да се подобрят трайно :conf:. Все по-често се налага сама да се оправям с всичко и психиката ми едва издържа :sad:, та определено сегашният момент не е подходящ за още едно дете, а дали изобщо някога ще настъпи такъв момент, все повече започвам да се съмнявам.

За първи път оставихме детето за повече от 24 часа на бабите миналата година /когато беше на 3 и малко/, първо за 2 дни, защото бяхме на сватба в друг град, а по-късно лятото за цели 3 седмици, защото правихме ремонт в къщи и нямаше как да стои в нас из прахоляци. Постоянно имах чувството, че нещо съм забравила някъде, постоянно го мислех...

 8 
 -: Вчера в 01:49:39 
Започната от Thea - Последна публикация от Joyful
А, таткото къде е?
И всъщност, защо реално не се споменават тези "татковци"? Те какво, само осеменители ли са?
И той е в кюпа на приспиващите, споко :mrgreen: ама често хлапетата искат мама и това си е. Иначе задължително ги приспиваме заедно, освен в мноооого редките случаи, когато е бил на работа до късно.

 9 
 -: Вчера в 01:05:15 
Започната от Thea - Последна публикация от Cersei
А, таткото къде е?

И всъщност, защо реално не се споменават тези "татковци"? Те какво, само осеменители ли са?
Дори не става въпрос за моя случай, а за вашите щастливи семейства.
Аз не съм имала примери и като съм си родила детето ... нямаше нещо което да ме отдели от него. Съвсем инцидентно за няколко часа излязохме с приятели като беше на месеци и на мен ми беше толкова некомфортно, че въобще не мислих дали и как на кой да го оставям за следващ път.
Ей така съм се чувствала като второ дете и защо? С нищо не съм била по-малко от брат ми и никога не бих пренебрегвала второто си дете, дори и бебе... ох,толкова ми се гушка бебе ...
И не ви разбирам поантите и толерантността... по София ще ми ходи...
Един ден, живот и здраве като имам снаха ... ще разбере тя!



 10 
 -: Вчера в 00:46:45 
Започната от Thea - Последна публикация от Joyful
Леле, Роси... много ти е дошло май  :sad: оправяйте се и двете с девойката!!!  :y36:

Не е лесно с две деца с малка разлика, ама хич не е лесно. На моите им е 2 години без 20 дни. Пресен случай от тази вечер: приспивам малката, баткото иска и него да го гушкам, ама тя се сърди и не дава... и откарахме 2 часа приспиване на госпожицата. А той, милия, чака през това време да му обърна и на него внимание, да се гушнем малко... Ей в такива моменти ми се къса сърцето, че няма как да се разделя на две и да мога да ги гушкам едновременно...  :sad:

Страници: [1] 2 3 4 5 6 ... 10