Интервю...с Lady Frost

[Fifi]

Тъй...оказа се, че не съм пуснала следващо интервю, за което ще ме прощавате и да поправя грешката Реших на горещия стол да сложа Lady Frost
1. Сподели ми мила Яна, какво точно се крие зад ника ти?
2. Предстои ти държавен изпит тези дни(или мина ) учи ли това всъщност, което искаше или, както се казва - това ме приеха или мама и тате ме натиснаха
3. Вярваш ли в милосърдието и благородството на хората ?
4. Как си представяш Божидар след години - били оказвала влияние върху неговото развитие?
5. И как се виждаш ти след години

[Лейди Фрост]

Опаааа... Изненада ме много, Фифе, честно!  В момента толкова ми се спи, че даже реших, че сънувам! Много благодаря за честта, която си ми оказала! 

А сега на въпросите (които много ми харесаха всъщност)!

1. Сподели ми мила Яна, какво точно се крие зад ника ти?

Това е името на една моя героиня, която чака да напиша историята й (може би ще почака още време  ). Тя се казва лейди Ерън Фрост, дете на дивия Север и като мен поддръжник на изгубени каузи.  Аз определено не съм й първообраз, но си мечтая, като порасна голяма да стана като нея!  Когато се запознахме с моя мъж, той започна да ми вика Скрежанка, тоест преведе ми прякора (запознахме се в Интернет, в една блог общност)! Тогава беше в Германия и много му беше домиляло за Българското...

2. Предстои ти държавен изпит тези дни(или мина ) учи ли това всъщност, което искаше или, както се казва - това ме приеха или мама и тате ме натиснаха

Не е минал, на 28ми септември е! Истината е, че много харесвам професията си (за тези, които не знаят, аз съм журналист). Дядо ми навремето ме побутна в тази посока, знаеше, че много обичам да пиша, аз мислех да уча някоя филология, а той ми предложи Журналистика, на мен ми се стори добра идея. Но поне за момента нямам планове да работя това, много съм разочарована от журналистите в България, но ако трябва да съм честна за мен беше много обогатяващо да се запозная с науката за комуникацията. Имах невероятни преподаватели (за жалост и много скапани), научих страхотни неща, но не вярвам някога да ми влязат на практика в работата.

3. Вярваш ли в милосърдието и благородството на хората ?

Да, може би прекалено много. Хората могат да са невероятно добри и съпричастни, чак до глупост и наивност. От друга страна смятам, че егоизма е хубаво нещо. За сега, като една примерна Везна се лутам между двете, но разума ми нашепва, че истината е по средата - хубаво е да помагаш на хората, но само ако помоща е желана и не ги поставяш непрекъснато над самия себе си... Хм... Много добре казано, но поне да си го спазвах! 

4. Как си представяш Божидар след години - били оказвала влияние върху неговото развитие?

Надявам се да не го превърна в мамино синче. Искам да е самостоятелен и да не зависи от мен и баща си неперкъснато! Макар че за момента вкъщи е абсолютен тоталитаризъм!  Все още аз и баща му сме по-големите инати, та ще ни слуша, де ще иде.  Имам лошата черта да искам да протектирам хората около себе си повече от нужното и здравословното, дано успея да я подтисна овреме (за сега май успявам). Надявам се все така да е упорит и да не се отказва лесно. Надявам се сравнително рано да отлети от гнездото и да си създаде собствено семейство (ако желае). И най-вече искам да го науча да знае откъде точно изгрява слънцето, че не може всичко да се получава наготово... и да уважава жените... Мисля, че баща му ще е добър пример за последното. Честно да си кажа, не смея да си правя конкретин планове, не искам да го насочвам в посока, която искам аз, а по-скоро да му помагам да върви по неговия си път, дано само дружно да успеем да разберем точно какъв е.

5. И как се виждаш ти след години

Зависи колко години! Мечтая си за голямо семейство - 3-4 деца, при това в минимални срокове повъзможност, къща на село (по този въпрос вече работим усилено), докато стана на 35 примерно децата ми вече ще са достатъчно големи, за да не сме им нерпекъснато нужни като родители и да се отдадем тогава на живот. Не мечтая за кариера (поне за сега), не съм такъв тип сякаш. По-високата длъжност носи по-големи отговорности, а на мен ми се ще да я карам по-безгрижно!  Ще ми се да завърша медицинския колеж и да стана сертифицирана акушерка, в момента доста усилено работя в насока за популяризиране на естественото раждане и легализирането на домашните раждания и родилните къщи в България. Тази тема ме занимава от доста време и някак си го прием за мое лично призвание и лично моя кауза. При това е нещо, което ще се постигне трудно и за мен е голямо предизвикателство. Общо везто много идеи ми се въртят в главата, но Бог знае колко точно от тях ще реализирам! Едно обаче е сигурно - все някога ще имам достатъчно време да се отдам на писане. Това е нещо, което никога няма да ми омръзне! 

Благодаря за въпросите, Фифи!  Надявам се отговорите ми да са ти били интересни!
Чакам с нетърпение и въпросите на другите!

[elito2010]

Яне, радвам се, че ти си на горещия стол.  Не знаех, че учиш журналистика, поздравления, на мен много ми харесва.
Та въпростчетата са ми.
1. Колко време след като се запозна с съпруга ти, разбра, че това е Мъжът.
2. Романтичка ли си.
3. Разкажи за детството си, какво хлапе беше.
4. Защо точно името Божидар избрахте.

Това е за сега пак ще се включа и да знаеш много съм за естественото раждане 

[juli]

Янче, много се зарадвах като видях, че ти си на горещия стол.
За мен си страхотен човек! От теб бълват знания и информация. Обичам да чета постингите ти. Пишеш много интересно и увличащо.
Следващите две седмици ще е голямо удоволствие да чета тук.

1. Ако някой ден напишеш книга, какво би било посланието ти за човечеството? И какво би било заглавието?
2. Какво е за теб семейството?
3. Откъде черпиш енергия? Какво те зарежда?
4. Ако трябваше да се опишеш с една дума, коя би била тя?
5. Лесно ли взимаш решения? Силен характер ли си?
6. Какъв е идеалният мъж?
7. Какво е най-важното в живота? За какво би се жертвала? Би ли се жертвала за нещо?
8. Какво за теб е душата?
9. Ако можеше сама да си зададеш един въпрос, какъв би бил той?

Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти преглеждаше тази тема.

[Лейди Фрост]

Яне, радвам се, че ти си на горещия стол.  

Аз също! Много обичам да отговорам на въпроси. Обичам да обръщам мислите си в думи, така все едно оживяват и им давам собствен живот, независим от мен самата!  

А сега на върпосите ти:

1. Колко време след като се запозна с съпруга ти, разбра, че това е Мъжът.

Може би няколко дни, максимум до седмица! Заплени ме още с първите си думи към мен. Никой мъж не ме беше посрещал толкова мило! Отвори ни се рпиказка така да се каже, четях нещата, които той пишеше (според мен има невероятен писателски талант моя мъж) и все по-често в мислите ми се въртеше: "Какъв мъж само! Искам го, искам го!". Изведнъж пред очите си виждах идеала, който не смятах, че съществува... Дори не можех да посмея да си помечтая да бъде мой! Девет месеца след като се запознахме станахме двойка, беше интересно приключение да си позволим да се обичаме!

2. Романтичка ли си.
Хаха! Ами като си чета горните писания... май да! При това май голяма!

3. Разкажи за детството си, какво хлапе беше.

Мммм... Сложно е да ти отговоря... Имам много малко спомени от детството си!   Под черупката бях доста кротко и саможиво дете, не се спогаждах с връстниците си, нямах си конкретна компания като тийнейджърка, гадже проимах когато станах студентка - предпочитах компанията на някоя книга или на компютъра. Като по-малка бях доста бойна. Имах си една тайфа от съседчета, с някои от тях все още сме много близки - Групата на Шаро както се бъзикаше с нас баща ми, аз като най-голяма им бях тарторката!   За жалост имам и някои много неприятни спомени... Родителите ми се разведоха когато бях на 10-11 години (брат ми беше на 3-4). Много грозен развод, още водят дела, малко преди да стана пълнолетна успяха да се разберат за попечителството ми... Много ме тормозеха тези техни вечни дрязги.
Но сега от разстоянието на годините съм благодарна, че се е получило така и че са ме оставили до голяма степен на самотек и да изградя личността и възгледите си сама. Ако бяха останали заедно като семейство и се разбираха щяха да бъдат едни много досадни и задушаващи родители. Едно обаче им го признавам - винаги са били категорични в решенията си, независимо дали са били правилни или не, нещо, което се надявам да съм взела от тях като родител. За мен те все още са авторитет в живота ми.

4. Защо точно името Божидар избрахте.

Аз мисля, че съм я разказвала тази история и преди. Първоначално бяхме избрали друго име. Може би бях 5-6ти месец бременна, когато избахме името Ивайло. Много исках да е българско име, с български произход (означава общо взето царя-вълк, аз смятам вълка за мой тотем). При това имената с Б бяха категорично отписани - свекърва ми и баща ми започват с Б и не исках да си мислят, че е кръстено детето на тях (както отписахме и всички букви, с които започват имената на роднините ни). В деня преди термина ми, вечерта преди да си легнем извадихме с мъжа ми именниците да изберем име за момиче, в случай, че докторите са сбъркали пола (за мен беше много важно значението на името и какъв характер определя). Е, ровихме, гледахме и вместо име за момиче си избрахме още едно име за момче - Божидар (значението е ясно  , при това си е българския вариант на името, а не гръцкия - Теодор). На другия ден, в 22:10, малкия господин изплака. На следващата сутрин се чухме с мъжа ми и при въпроса от негова страна как ще го кръстим двамата в едновременно отговорихме "Божидар!"  

[Лейди Фрост]

Янче, много се зарадвах като видях, че ти си на горещия стол.
За мен си страхотен човек! От теб бълват знания и информация. Обичам да чета постингите ти. Пишеш много интересно и увличащо.

Благодаря за милите думи! 
С удоволствие ще отговоря на въпросите ти!

1. Ако някой ден напишеш книга, какво би било посланието ти за човечеството? И какво би било заглавието?

Тя вече е замислена, само чака да я сглобя! Ще се казва "Изрезки от мисли", корица в зелено изрисувана от моя гуру! Май само послание си няма... Бих пожелала на хората да бъдат повече себе си и по-често да правят нещата, които желаят, а не толкова често нещата които се изискват от тях... Тогава, мисля си, света ще е поне с една идея по-добро място за живеене!

2. Какво е за теб семейството?

Здравата опора без която не бих посмяла да съм толкова смела и да полетя. Преди да създадем с Антон нашето семейство бях много по-плаха и по-неуверена, нямах подкрепа, нито някой вярваше в мен така както имах нужда да ми се повярва...

3. Откъде черпиш енергия? Какво те зарежда?

Тук ме затрудни!  Не знам точно, принципно определям себе си като изключително меланхоличен и флегматичен човек, но все повече откривам в себе си неподозирана сила и енергия, която наистина не знам от къде се взема. Усещам как ставам все по-деен човек... Може би усещането, че съм нужна на хората които помогам и това, че успявам да им помагам ме тласкат все по-напред и ме зарежда със духовни сили... Иначе, в чисто физически план - зареждам се, когато си доставя спокойствие, да прекарам деня в леглото, четейки книга или излежавайки се на някоя поляна... на тишинка, без много хора покрай мен. Сама със себе си...

4. Ако трябваше да се опишеш с една дума, коя би била тя?

Вълк.

5. Лесно ли взимаш решения? Силен характер ли си?

Както казах и по-назад, аз съм си една типична Везна.  Непрекъснато търся най-правилното и най-справедливо решение, при това с ясното съзнание, че нещата никога не са само черно и бяло. Доста се лутам, въртя нещата за да ги огледам от всички позиции, търся всевъзможни гледни точки... Но взема ли веднъж решение, обикновено е категорично и рядко го променям, ако обстоятелствата не се променят. Когато се променят, отново започвам да нищя нещата от всички посоки. Не знам дали лесно ги вземам решенията, уверена съм обикновено в нещата, които правя, но със сигурност решавам бавно! 
Колкото и нескромно да звучи все повече се определям като силен характер.

6. Какъв е идеалният мъж?

  Хех, ами то за всеки е различно това определение. В общи линие смятам, че не трябва да е твое копие от другия пол, а по-скоро да има допълване за да се получиедна хармонична цялост...
За мен моят мъж е идеалният. Аз съм много възхитена какви страхотни партньори сме. Имаме страшно много общи интереси и черти, в същото време в много неща се допълваме. Трудно ми е да бъда конкретна и да дам примери. Всеки си има своя силна страна и там държи първенството, имаме един и същ сексуален темперамент, почти напълно еднакви възгледи за това какво е семейството, как се гледат деца, житейските ни принципи. Вървим заедно, в една посока, с еднакво темпо... Общо взето сме едвакви в различието си и различни в еднаквостта си! (ама го измислих и аз  )

7. Какво е най-важното в живота? За какво би се жертвала? Би ли се жертвала за нещо?

По тази тема сигурно цяла дисертация мога да напиша!  Мисля, че най-важното е да научим уроците, които ни се предлагат.
Иначе, по другите два върпоса... Не ми допада мъченическата роля... В момента не се сещам за нищо, за което бих се жертвала... Хихи, представям се как звучи това на хората! Но не смятам, че има саможертва, която мога да направя и това да промени с нещо нечий живот. Макар че кой знае какво може да ми предложи живота в бъдеще. Този върпос търпи развитие и ще си стои отворен още дълго време предполагам. Просто няма конкретен отговор...

8. Какво за теб е душата?

Нешето нетленно тяло. То преминава от живот в живот и събира урок след урок. Докато сме тук, в човешкия си облик, може много неща да не помним, но душата ни отнася със себе си знанието след смъртта на тленното тяло...

Според една талмудска легенда всяко бебе се ражда със знанието на предците си. Ангел казва на детето да пази знанието в тайна, след това поставя пръст върху устната на детето, помагайки му да забрави всичко. Ангелското докосване оставя малката вдлъбнатина между нашата горна устна и носа...
Едва тогава бебето може да проплаче за първи път.

9. Ако можеше сама да си зададеш един въпрос, какъв би бил той?

Защо?
Не смятам, че някой може да съществува като истински Човек, без да си задава непрекъснато този въпрос. Любопитството ни води напред и ни прави това, което сме... Аз всеки ден си го задавам, по безброй пъти и всеки миг получавам по някоя част от отговора...

[ELISTA]

Lady Frost, здравей! Радвам се, че ти си под прицел!  Пожелавам ти успехи във всички начинания и особено в сглобяването на изрезките!  Аз пък си признавам, че от време на време съм чела блога ти и ми е било много приятно. Скоро не съм го посещавала и да си призная не му помня адреса. (ако искаш, можеш да ми го изпратиш).

Ето и въпросите ми:

- Имаш ли публикации на твои творби?

- С каква журналистика искаш да се занимаваш? Имаш ли предпочитана област?

- Работила ли си вече като журналист?

- Искаш ли да посетиш Северния полюс?

Поздравявам те с това красиво северно сияние

[Лейди Фрост]

Lady Frost, здравей! Радвам се, че ти си под прицел!  Пожелавам ти успехи във всички начинания и особено в сглобяването на изрезките!  Аз пък си признавам, че от време на време съм чела блога ти и ми е било много приятно. Скоро не съм го посещавала и да си призная не му помня адреса. (ако искаш, можеш да ми го изпратиш).

Ето линк към блога ми: http://yaneto.wordpress.com Принципно го има и в профила ми, винаги можеш да погледнеш там, ако го изгубиш.  Благодаря за поздравчето, много е красиво!  Както и за пожеланията, дано да се сбъднат! 

- Имаш ли публикации на твои творби?

Да, имам няколко публикувани неща. В едно литературно списание, един шуменски вестник за литература, по разни списанийца съм писала също части на never ending story-та, даже имам две стихотворения публикувано (принципно не ме бива в поезията, предпочитам да я чета пред това да я пиша).

- С каква журналистика искаш да се занимаваш? Имаш ли предпочитана област?

Принципно съм човек на културата и науката. Общо взето еднакво ме влекат и двете, но и в двете не съм достатъчно навътре за да работя в тази насока (някой ден може би). Но пък доста бързо се уча и много обичам да проверявам из дълбочина информацията си, както и да съм добре подкована теретичто когато пиша нещо.

- Работила ли си вече като журналист?

Да, работила съм, но за кратко. Общо ми се събира около година - главно стажуване иработа за университетския вестник. Бях дори в радио България (подразделение на БНР за българите в чужбина). Била съм както в радио, така и в телевизия (там най-малко ми хареса) и за два вестника съм работила. Опитах от всичко така да се каже! Както и предполагах - писането е моята страст и ако някой ден работя като журналист ще е в списание или вестник.

- Искаш ли да посетиш Северния полюс?

Определено! Аз съм северно момиче, ако мога така да се изразя! Много ме влече на там, обичам и студа, северните култури са ми много присърце, надявам се да имам възможност да видя с очите си как е! Също така да видя на живо някое северно сияние! 

[tediata]

ето няколко въпросчета и от мен

1.Защо така подкрепяш естетвеното активно раждане?
2.Кой е най важния момент в живота ти до сега?
3.Съжеляваш ли за нещо което си направила в живота си?

засега толкова от мен

[Лейди Фрост]

Ето и моите отговори  :

1.Защо така подкрепяш естетвеното активно раждане?

То е много комплексно, ще се опитам да отговоря накратко и в същото време да е достатъчно ясно.
Първата и основна причина е, че това е най-нормалния и естествен начин да се появи някой на белия свят. Хилядолетия жените са раждали така - без лекари, без лекарства, без да ходят в болници. И ето резултата - човечеството е оцеляло, въпреки, че твърдят, че това е едва ли не нещо варварско и остаряло, че си с единия крак с гроба и разни други неща, които за мен са врели-некипели. Само че независимо колко много сме се променили като мислене, като обществени порядки биологията ни е все още на почти онова същото ниво, когато е нямало друг начин да родиш.
Много обичам да разказвам как се е родил бащата на една приятелка. Разпитвахме баба й по въпроса и тя: "Качих се на тавана за круши и след два часа се върнах с бебе!"  Разказваше го все едно разказва как се храни - като най-естественото и нормално нещо на света! Бях много впечатлена.
Далеч не омаловажавам чудото на живота, напротив, но не ми харесва това, че бременността и раждането се приемат за неща, които са все едно извън нормалния живот или че през това време живота ти е спрял. Напротив, таво са неща, част от живота на почти всяка жена.
Второто нещо е, че аз вярвам, че това е най-голямата сила на жената - да роди по естествен начин, без да има нужда от упойки, от епизотомии, от доктори, които да й крещят: "Напъвай!". Вярвам, че всяка жена знае как и че може да се върне към корените си, да преоткрие уникалната си женска сила. Раждането и майчинството са част от нашата женска сила и никой няма право да ни я отнема.
В момента имаме уникалната възможност да си спомним какво е да си истинска силна жена с един истински силен мъж до себе си. Забравили сме да вярваме в собствените си сили, непрекъснато търсим външна помощ и това ни осакатява. Не смятам, че това е правилния път. Вярвам, че всяка жена може да се справи и че всичко е в главата ни - каквото си поръчаме (съзнателно или подсъзнателно), това се случва... Можем да си поръчваме хубави неща, вместо лоши! 

2.Кой е най важния момент в живота ти до сега?

Когато срещнах съпруга си и си позволих да го заобичам и да отворя сърцето и душата си за него. Това ме отвори за света и ми показа съвсем нови хоризонти! Показа ми, че мога много повече отколкото съм предполагала.

3.Съжеляваш ли за нещо което си направила в живота си?
Не! Понякога хленча за някои неща, които са се объркали по една или друга причина, но за нито едно не съжалявам истински. По-скоро съжалявам за неща, които не съм имала смелостта да опитам или направя. За много от тях вече е късно да опитам да поправя грешката, но се надявам занапред бройката да не се увеличава драстично! 

[kokona]

Здравей Яна!Радвам се ,че ти си на горещия стол и с удоволствие чета интервюто ти. Една от любимките ми във форума,именно заради своята директност и искреност.
Ето и моите скромни въпроси:
За какво мечтаеш?Коя твоя мечта се сбъдна?
Има ли черта в характера ти ,която не харесваш?
Би ли живяла някъде извън България?
Любимо място в България и извън нея?!
Любима книга?
Любим филм?
Каква музика обичаш да слушаш?
Спортуваш ли?Любим спорт?
Предварително благодаря и ти пожелавам-всичко което поискаш от живота да се случи!

[tediata]

Lady Frost -благодаря за отговорите

[juli]

Янче, благодаря за отговорите. Интервюто е много интересно и чета с голямо удоволствие.

[Лейди Фрост]

Радвам се ,че ти си на горещия стол и с удоволствие чета интервюто ти. Една от любимките ми във форума,именно заради своята директност и искреност.

Караш ме да се червя сега!  

Ето и моите скромни отговори на въпросите ти:

За какво мечтаеш?Коя твоя мечта се сбъдна?

Аз съм човека, за който да мечтае е като да диша! Мечти всякакви. От големи проекти (например да си посторим голяма къща или с моя приятелка да си направим книжарница) до дреболии без жизнено значение (например да плувам с делфини  или да гледам котка ). Имам и някои леко абсурдни и неосъществими   - например да участвам в космическа изследователска мисия до друга галактика, да имам брат близнак,  да изчета всички книги на тоя свят...  
За сбъднатите мечти... Мисля, че немалко мои мечти ми се сбъднаха...
Една от най-големите ми сбъднати мечти е тази, че успях да създам прекрасно семейство. Родителите ми ми бяха остави доста лош пример в това отношение. Имах големи страхове, че няма да се справя с това и ще се проваля. Но се излъгах...
Какво друго... Учих това, което исках, тук също имах съмнения, защото беше много желана специалност и се влизаше с висок бал, а аз само това бях писала като желание – първо и единствено. Слушах и гледах Faith No More на живо (бяха престанали да съществуват като група през 1998 г и мислех, че това ще си остане при невъзможните и неосъществими мечти)... Имам си собствена кола и собствена пералня...

Има ли черта в характера ти, която не харесваш?

Да, при това не една. Много командоря хората, държа се твърде закрилнически, искам всичко да става все на моята, твърде съм самокритична, малко съм вятърничева и често пъти се захващам с нещо с голям ентусиазън, но не го завършвам, прекалено мързелива съм... и други сигурно имам, но за това се сетих на прима виста. В интерес на истината не искам да се променям. По-скоро ми се ще да снижа интензитета им до степен в която няма да ми пречат, но все така ще ги има. Ако ги променя, просто вече няма да съм аз!

Би ли живяла някъде извън България?

С огромно удоволствие. За момента си мечтая конкретно в Германия да пожвеем малко. Не искам окончателно изнасяне от България, а по-скоро за година-две някъде, да видя какъв е живота там, какви са хората, порядките, разбиранията... Ще ми е много интересно и много ще ми разшири мирогледа. Мъжа ми има една много хубава метафора. Ако определим всяко място и всеки човек като една гледна точка и сфера на възгледите, то всяко ново място, на което отидеш и всеки нов човек с който се запознаеш прибавя към личността ти по една точка и една сфера. Колкото повече ги събереш толкова по-богат вътрешно ще си.

Любимо място в България и извън нея?!

Обичам Черно море. Много обичам и Пирин. Много любими места са ми Соколския манастир, Вършец, Велико Търново, пещерата Магурата, Мадара и Мадарския конник... Из България много съм обикаляла и много места са ми присърце, не мога да си избера само едно!   Но имам и още доста, където искам да отида, надявам се да ги покоря в скоро време!

В чужбина съм била само веднъж, та тук имам определено много места където искам да отида и предполагам, че ще ми станат любими. Ходих с майка си на екскурзия в Австрия и Унгария. Будапеща страшно много ме заплени! С огромно удоволствие бих отишла отново там.

Любима книга?

Ама и ти едни въпроси ми задаваш!   Абсурд да ти отговоря кратко както на този, така и на следващия. Да видим... Чета всичко! Имам по-особени предпочитания към фентъзи и фантастика.
В този жанр най-любими са ми поредиците "Песен за огън и лед" на Дж. Р. Р. Мартин и "Придворният убиец" на Робин Хоб. Други любими книги: "Майстора и Маргарита" на Булгаков, "Цветя на злото" на Шарл Бодлер, "Никоганебъдинещастен" на Радослав Парушев, "Илюзии" и "Джонатан Чайката" на Ричард Бах, "Белю Пушилката" на Джек Лондон, "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс... Сигурно цял ден мога да изброявам! Много обичам анти утопична литература, като например "1984" на Джорд Оруел и "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли. Преди четях и много приключенски романи, май пак тярбва да започна...   От българските автори - обожавам Димитър Димов и Георги Данаилов. И разбира се "Ян Бибиян".  

Любим филм?

"Титаник"   (шегувам се, просто не се стърпях  )
Тук ще се опитам да съм по-кратка. Ще ти напиша първите пет любими филми, за които се сетя:

"Леон"
"Love Actually"
"От местопрестъплението: Лас Вегас" (сериалките и те се броят, нали  )
"Интервю с вампир"
"Матрицата" (първата част)
Много обичам и анимета. Любимите ми са “Neon Genesis Evangelion” и “Inuyasha”.

Каква музика обичаш да слушаш?

Това също е доста сложен и обширен въпрос. Основно си падам по по-тежичките стилове - траш метъл, нео метъл, рок. Не обичам пънк и най-тежките стилове ("повръщащите" както им викаме с мъжа ми), също така не си падам по попа и българската изгъзица наречена поп-фолк. Нещо всички тия дразнят естетическия ми усет, но все пак имам някои любими парчета и от тези стилове. Напоследък съм преоткрила класическата музика.

Това е плейлистата, която си въртя напоследък.

Спортуваш ли?Любим спорт?

Не точно. От известно време се занимавам с йога, но не го приемам за спорт. Обичам да играя волейбол и да гледам снукър.

Теди, Джули  

[juli]

Ако определим всяко място и всеки човек като една гледна точка и сфера на възгледите, то всяко ново място, на което отидеш и всеки нов човек с който се запознаеш прибавя към личността ти по една точка и една сфера. Колкото повече ги събереш толкова по-богат вътрешно ще си.

Страхотна мисъл! Велика е!