Млечен пудинг "Казан диби"

[Pepi]

Нямам претенции това да е оригиналната рецепта. Ползвах различни източници и направих кмбинация междъу различните, като и сега съм в процес на експериментиране на вариации по темата. Тази вечер отново го направих, защото много ни хареса от предишните два пъти, но с малки промени. Сега ще дам изпитаните рецепти от преди, а по-късно ще споделя и тази, но не преди да съм го изпробвала.

Чудех се дали е сладкиш, крем или нещо друго, но на помощ ми дойде един от вариантите на английски, където най-точно се казва, че това е млечен пудинг. Така този турски деликатес получи от мен името Млечен пудинг "Казан диби". Естествено като всички турски сладки неща и това е много сладко, но лично аз предпочитам точно този тип, похапвайки го да заситя чувството си за сладко не само за момента, но и за определено време, макар че от опит знам, че докато не свърши, няма отказване.

Необходими продукти:
1 литър прясно мляко
6 супени лъжици оризово брашно(препълнени)
6 супени лъжици царевичен грис, препълнени (грисът да е от най-ситно смеления). Заменям го вече с царевично брашно. В някои рецепти е дадено и с царевично нишесте.
1,5 чаени чаши захар
2-3 ванилии (замених ги с течна, поради липса на прах)
6-7 с. л. пудра захар


В купичка смесвам оризовото брашно и гриса(брашното или нишестето). Добавям няколко лъжици студена вода до получаването на средно гъста кашица, т.е. разтвярям ги с водата.

В по-дълбока тенжерка слагам млякото и захарта на среден огън да се разтопят. Намалям котлона на възможно най-ниското и сипвам на тънка струя при непрекъснато бъркане сместа. Продължавам да бъркам докато се сгъсти. Слагам и ванилията и след 2-3 минути махам от огъня.

Премествам в подходяща купа и разбърквам с миксер за 4-5 минути на средна мощност, до получаването на пухкав крем.

Оттук започават и моите варианти.
Първият път след разбиването само разтопих пудрата захар в тавичка и изсипах сместа. Оставих да изстине, прибрах в хладилника за една нощ и следващия ден нарязах на парчета, които сервирах поръсении с канела и топка сладолед. Има един сладолед на Carte D'or с карамел и канела и за мен лично това една от  перфектните комбинации. Другата е с Honeycomb Caramel Cornish Ice Cream, но става и с какъвто и да е сладолед.

Вторият път реших да изпробвам друг вариант и да сравня. Разликата беше, че сложих тавичката със пудинга да се запече за около 15-20 минути, след което охладих в студена водна баня и отново прибрах в хладилника за няколко часа. При поднасянето отново поръсих с канела и добавих сладолед.
 

 Снимки ще кача в някои от следващите дни, че сега съм без фотоапарта(половинката го взе със себе си в Бг). В него имам снимки от първия експеримент, втория пропуснах и по-късно ще направя и от новия.

Опитах се да дам възможно най-подробни обяснения, така че ако някой се реши да го изпробва да не се лута като мен. Тук е мястото май да споделя, че ако нямате оризово брашно можете спокойно да си смелите с кафемелачката оризови зърна.

[Pepi]

Най-после да ми остане време да покажа снимка от този десерт и да споделя последните си впечатления от експеримента.
При последния си опит реших да го направя на два пласта, като помежду им сложих чаени бисквити. Този вариант се получи по-лек. Бисквитите поеха част от сладостта и се получи нещо като бисквитена торта, но с много вкусен крем. Този вариант не съм го запичала.

[zlatomira]

този така лесен сладкиш го чувам за първи път и мисля утре, ако ми остане време да го пробвам.

[Chanel]

Пепи а турските бисквити, за който ми каза днес къде ги слагаш?

[Pepi]

Шанел, нареждам ред бисквитки, върху тях слагам от млечния пудинг и отново бисквити и крем. Височината зависи от формата в която нареждам. При по-голяма форма става по-нисък и при по-малка следователно по-висок. За форма използвам квадратна или правоъчгълна кутия с капак, така мога да я затворя и спокойно да прибера в хладилника без да се притеснявам, че ще поеме някаква миризма или ще отдаде такава.

А специално тези турските бисквити Pettit (дано не бъркам правописа им) леко набъбнаха и се получи нещо като нормален блат. Уж бяха много тънки, а в крайна сметка го докараха като българските "Закуска". Миналия ден само заради тях и динята прекосихме целия Бристол за да си ги купим.